Винаги ми е било интересно как изглежда нашата страна през погледа на чужденците. Много от тях са деликатни и щадящи . Случайно се запознах с един англичанин който беше започнал бизнес в България. Въпросът който той ми зададе все още кънти в съзнанието ми.
– Защо оставяте няколко хиляди хора да тормозят няколко милиона ? Вдигнах рамене и казах :
– Труден въпрос. – казах аз но всъщност в себе си почувствах срам и безсилие.
– Докато има такава корупция и престъпност няма да има инвеститори – продължи той.
Дълго мислих как да си отговоря на този въпрос, а отговорът е прост:
Всички ние обръщаме внимание на индивидуалните си интереси. Затворили сме се в черупките си като охлюви , борим се да уредим личните си интереси но не съзнаваме че черупката ни е крехка и ако нямаме средства за защита някой ще ни “сготви на яхния”.
Така, както паразитите задушават едно растение и пречат на неговото развитие така и престъпноста пречи на развитието на обществото. Намаляването на престъпноста ще доведе до повишаване на инвестициите, което ще доведе до повишаване на жизненият стандарт.
Но как да се преборим с престъпноста? Тя е навсякъде . Обират домовете ни, децата ни стават жертви на наркодилърите, по пътищата мутрите отнемат живота на невинни хора и т. н. За да се борим с престъпноста трябва да се почне от някъде .
Всички сме ужасени от обирите в българските села. Криминалните хроники на вестниците са пълни със статии, в които се описват зверствата спрямо възрастни хора. Всяка година има около 40 – 50 убийства на възрастни хора за 200 -300 лева.
Тези убийства в повечето случаи остават неразкрити. Полицията твърди, че не може да се справи с проблема нямали капацитет, не можело до всяка къща да се постави полицай. Не че не могат, просто не им пука за живота на хората. Българската полиция е жестоко равнодушна към жертвите на престъпниците.
Доста често полицаите се комбинират с престъпниците. В свободното си време охраняват престъпните босове. Ние трябва постоянно да им напомняме че са наши служители и получават заплатата си от данъците на хората.
Но какво да се направи? Предлагам няколко мерки, които ще намалят до минимум престъпноста в селата. Те могат да се приложат и успешно в градските квартали.
1. Да се инсталират системи за видионаблюдение. Тези системи стават все по-евтини . За едно село което да има 50 видеонаблюдателни камери на важните места инсталацията ще струва около 8 000 лева. Дори само с тази мярка престъпноста ще намалее с 50 %.
2. На жителите на селото да се раздадат паник бутони. Този паник бутон може да го носиш постоянно в себе си . Когато спиш го поставяш до себе си. Когато усетят че неканен гост се опитва да ги обере те трябва да могат да сигнализират на полицейският патрул. На две три села трябва винаги да има една дежурна кола която до 15 минути да е на мястото от където идва сигнала
3. Доброволните въоръжени патрули минали на обучение през полицията и работещи съвместно с полицията също биха свършили добра работа. Такива патрули има навсякъде по света.
4. Не мога да разбера защо медиите постоянно ни учат че нямаме право да пребиеме престъпника който е разбил дома ни. Ето какво пише в Член 12 от наказателният кодекс :
3) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)
Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)
Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.
Категорично съм против правото да притежаваш оръжие което да носиш
свободно по обществени места, но за да защитиш семейството си от бандитите сме могли дори и през турското робство, както добре е описано в “ Под игото”.
Убеден съм че ако престъпноста в селата се намали малко по малко и икономиката в селата ще се възроди.